*MESOGAIA*
Imperium Internum
(РОССИЯ - УКРАИНА - БОЛГАРИЯ)


БОНО ШКОДРОВ

ВОЗНЕСЕНСКА...?

МЕЖДУ РУСИЯ, БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА

ВЪЗНИКНА ПРОБЛЕМ!

През 1930 г., близо до селището Вознесенска /виж приложената карта/ е открит древен погребален комплекс. Изследването на този археологически обект е проведено от експедиция с ръководител В. А. Гринченко. Обектът е 50 могили с различни размери и форми.

Намерени са много фрагменти от древни съдове и конски кости. В източната част на обекта археолозите открили разрушена кръгова площадка, покрита с камъни на площ 29 кв. м. В центъра й на дълбочина 2 м. се намирало обгорено погребение, за което свидетелстват намерените тук обгорени човешки кости, железни стрели, копия, мечове, саби и други оръжия, конски юзди и стремена и др.

      До този погребален комплекс, в отделен изкоп е открит втори важен обект – съкровище.
     Оригиналът на служебния доклад на археолога-ръководител на тази експедиция В. А. Гринченко не е публикуван.

     Публикуван е компилативен и редуциран вариант от името на В. А. Гринченко с “признание”, че съкровището има “около” 1500 златни “вещи”. Времето на тази публикация е след неговото заточение в Сибир./1/.

Откритото от археолога В. А. Гринченко и неговия екип съкровище, “стратегически” е разнесено в различни музейни сбирки от Кавказ до Москва./1/.

Според д-р I ст. на науките, директор на музея Г.И. Шаповалов:/2/.

Това съкровище е:

“... там се намирали 50 железни стремена, 20 железни конски юзди, токи, халки от конска сбруя и пр. Две-три двойки стремена и юзди имали сребърни и златни орнаменти. В съкровището са намерени 1500 златни вещи във вид на токи и късчета от разтопен метал с тегло повече от 1 кг и 200 г. Токите са инкрустирани със сложна ювелирна техника зърнеста и филигранна, а някои били щампирани. Основното им предназначение е да се използват за конски и човешки украшения.
              Сред всичките тези предмети са намерени златни пръстени, саби, копия, колчани, лъкове, седла и други детайли от войнишко снаряжение. По-голямата част от вещите били обгорени, а много други били почти изгорени, от които останали само парчета от сребро и злато.
”.

   Археологът В.А. Гринченко, който извършил разкопките на паметника, го датира от 8 век и прави такъв извод: “Предметите от съкровището на Възнесенското погребение, показват, че те са принадлежали не на един, а на няколко, а може би и на повече от 30 лица:

     “...Те, безусловно, не са могли да умрат едновременно, и от нормална смърт. Причината за такава преждевременна смърт е могла да бъде...сериозна катастрофа, по време на която са загинали пълководци и предполагаемо количество войници. Тази катастрофа по всяка вероятност е довела до безизходно положение останалите живи и те са били принудени да изгорят, заедно с пълководците и другарите си, и такива войскови регалии като ОРЕЛА и ЛЪВА,”.

 

ката. /1/.

За погребалния комплекс,открит до Вознесенска има основно две тези, че това е гробът на кан Аспарух, а другата е, че това е гробът на княз Светослав.

Основавайки се на сведения от Българските летописи Джагфар Тарахи /3/, ще се опитаме да докажем, че това е гробът на сина на Аспарух и брат на Тервел, кан Айар, който е заличен от съвременната историография.

След смъртта на Кан Кубрат, в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият, Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и мащабни военни сражения.

В това съдбовно и кризисно за Българската Държава време, Бат-Боян има поддръжката с военна сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследие е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова : “...ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ...” /3.том І. Стр.21./.

Приемаме като особенно важна тази декларация на Каган Кабан.

Поради липса на оригинални исторически сведения от Държавата-Хазария, приемаме като основна опора сведенията на Кан Барадж /1229-1242/, владетел на Държавата – Волжка България. От неговите сведения личи, че началото на Хазарската държава би могло да се датира от времето на Кан Боян /Сандилх/ 535-590. Създадена е военна формация и област “Бурджан” за защита от нахлуващи от Изток и Югоизток племена в региона на Кавказ, оглавена от синът на Кан Боян - Атрак. По времето на Кан Кубрат и след завръщането на Шамбат от Дулоба, за управител на Бурджан е определен Аспарух. На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Шамбат и в продължение на пет години обсажда Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника Хазар, включващо 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, нахлуват в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/. Срещу “хазарите” повел своите войски Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговият поход на Изток, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /Кан и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор легализира “хазарите” като държавност просъществувала във времето VІІ-Х в.

С Аспарух и Шамбат Кан Бат-Боян също постига споразумение, като им предоставя под тяхно управление териториите западно от река Днестър.

След смъртта на чичо им Шамбат, двамата братя Бат-Боян и Аспарух прекратяват своите противоречия, усмиряват обществената обстановка и приемат споразумение:

  • Бат-Боян и следващият по възраст син на Кубрат, Котраг, остават на старите територии на Държавата /Кара=Великата България/.
  • Аспарух, Кубар и Алцек следва да изпълнят последната воля на чичо им Шамбат: да окажат подкрепа на неговите трима синове, останали в териториите в централна Европа след абдикацията му от държавата ДУЛОБА.
  • Каганът на Хазария, Кабан, приема с облекчение споразумението между братята, синовете на Кубрат.

След образуването на Дунавска България и изграждането на столицата Плиска за Кан Аспарух в Българските летописи “Джагфар Тарихи”/БЛ-ДТ/. няма сведения за война с Хазария. От неизвестен автор на “Български апокрифен летопис” /ХІ в.//БАЛ/ има следното сведение : “Цар Испор царува на българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава”. От този текст редица изследователи вадят заключение, че Кан Аспарух е загинал в сражение с хазарите на североисток от дунавските устия към 700-701 година. В БЛ-ДТ има сведение, че Аспарух е роден в годината на коня – 634 г. /т.ІІІ.стр.97/. Ако добавим 172 години според БАЛ излиза, че смъртта му е в 806 г. Изследвайки “Именника на българските канове”, различните автори определят годината на неговата смърт както следва : Геза Фехер – 669; Дж. Бъри – 660; И. Маркварт – 699; И. Микола – 691; О. Прицак – 691; В. Златарски – 701; Г. Моравчик – 702; В. Бешевлиев – 701; Ив. Венедиков – 672; М. Москов – 695; Й. Вълчев – 704; Й. Андреев – 700; Ив. Богданов – 701./4/.

Преодолявайки горепредставените различия в съвременната българска историография се е наложило становището, че Кан Аспарух е загинал в сражение с Хазарите в североизточните граници на неговата държава в 700 година и неговият погребален церемониал е в региона на сегашното селище Вознесенска.

Това налага да бъде изяснена историческата ситуация в 700 година.

Според сведението на Кан Барадж, Кан Бат-Боян е умрял в 690 година на възраст 65 години и живял с 5 години повече от своя баща Кубрат./3.т. І. с.22/.

Според сведението на неговия държавният секретар Гази Баба, Бат-Боян е роден в 617 година и умрял в 683 година/3.т.ІІІ. с.101/.

В сведението на Кан Барадж се допълва и следното : “Хакан Кабан толкова обичал Бат Боян, че...когато от Бащу /Киев/ дошла вестта за кончината на Бат-Боян, Кабан рухнал и скоро умрял от разстройство...”.

След смъртта на двамата владетели /683 г./ държавното управление поемат Бат-Тимер, син на Бат-Боян и Айбат, син на Калга, който е убит в сражението на войските на Бат-Боян с “хазарите”.

Сведенията в източника БЛ-ДТ /3.т.І. стр.22-23/ изясняват следните подробности от личен характер за двамата нови владетели на държавната власт : “...неговата жена /на Айбат, б.а./ била една бухарска еврейка...истинско страшилище...затова той решил да се ожени за дъщерята на бека на кашеците... Бекът на кашеците, който бил запознат с българските обичаи, предложил на хаканът да се поборят за неговата дъщеря. Злобният и страхлив Айбат се изплашил и помолил Бат-Тимер да се бори вместо него. Бат-Тимер победил в единоборство юначният бег, но неговата дъщеря заявила : “ Ще се омъжа за истинския победител”. Тогава Айбат заповядал да я доведат при него насила. Когато слугите на хакана дошли за нея, тя се самоубила. Айбат казал на Бат-Тимер : “ завоюваната от теб невеста се самоуби...ако ти си човек на честта, ще ми доведеш грузинската принцеса”. Бат-Тимер, за когото честта била по-скъпа от живота, по неволя се отправил в Грузия...разбил войските им и пленил принцесата. На обратния път, обаче, нейният брат Джухман нападнал от засада и успял да вземе сестра си. Бат-Тимер настигнал и заловил бегълците, но Джухман убил със сабята си своята сестра, за да я избави от позорен плен. Бат-Тимер завел пленения Джухман при Айбат и му казал : “ Аз направих всичко, за да изпълня обещанието си към теб, но нейният брат я уби”. Айбат изпаднал в ярост...и заповядал на слугите си да убият Бат-Тимер. Последвало сражение между българите и хазарите при което Айбат също бил убит. Това станало в 700-та година. От текста на това сведение може да се направи заключение, че сражението е станало незабавно след смъртта на Бат-Тимер и имало локален характер, като в него са участвали само онази част от българските войски извършили операцията в Грузия. Те са освободили от затвора синът на Кабан и Абрак, дъщеря на Бат-Боян, Кук-Куян, който бил издигнат за владетел на Хазария. Той разпоредил да бъде убит Айбат. Наследник на кан Бат-Тимер е неговия син Сулаби. Между двамата владетели се установяват добри отношения и връзки. В 719 година двете съюзнически армии воюват срещу нашествието на арабите. В тяхна подкрепа са и войските на кан Айар, син на Аспарух и брат на Тервел. За смъртта на Кан Сулаби липсват сведения, освен това, че е станало в 727 година. Има сведения, че е бил миролюбив и отдавал внимание на търговската дейност. Той възобновил оживлението по старите сухопътни и водни търговски магистрали към Авария, Артан /Прибалтика/, Рум /Византия/, Джалда /Северното причерноморие/, Себер /Сибир/ и Кашек /средна Азия, Индия и Китай/. Единственото военно нападение, отбелязано за него е в Грузия, където той отново успял да плени избягалия при междуособиците в 700 г. Джухман. Но неговият остарял баща, когато се явил в българския лагер и го замолил да вземе него за пленник и да освободи синът му, той се трогнал, освободил Джухман и се побратимил с него. Войната срещу нашествието на Арабите, която започнала след смъртта на кан Тервел, била тежка и продължителна /719-727 г./. Съюзническите армии на каган Кук-Куян - Хазария, кан Сулаби – Бат-Боянова България и кан Айар – Аспарухова България, респектирали противника с военни успехи.

В съвременната българска историография кан Айар липсва?

В гръцките и латински извори недостатъчно е изяснен наследникът на Тервел. Редица изследователи на Именника на българските канове, като например Г. Моравчек, В. Бешевлиев и Дж. Бъри отбелязват, че той е повреден там, където се съдържат тези сведения. В реда, в който се посочват обичайните данни за наследник, се чете само краят на годината на възкачването “твирем”./4/.

В Българските летописи “ДТ” това е отразено по следния начин :

  • “...Тервел умрял в 719 г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. ” /3. т.ІІІ.с.102-103/.

При тази военна кампания кан Айар умира от паралич. Това е отразено в следния текст:

  • “...Айар направил за свой съуправител сина на Тервел, Кермес, назован в чест на алп Кермес – посланник на Тангра. След една от битките с Арабите, Айар се разболял от паралич и вместо него властвал верният му Кермес. Той толкова обичал Айар, че влезъл при него в шатрата в момента на смъртта му. Когато излязъл от шатрата със съобщение за смъртта на Айар, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят и той не може да управлява страната. Тогава дали царуването на неговия син Сувар. Било това в годината на заяка – 827 г.”. /3. т.ІІІ. с.103/.

Тези сведения дават ясни указания, че кан Айар е заболял и умрял от остра епидемично заразна болест. По тази причина неговият наследник кан Кермес=Кормесий , е поставен под карантина и държавната отговорност е поел синът му Сувар=Севар.

След смъртта на кан Айар, той е погребан до близък регион по необичаен начин. Изгорено е тялото му, доспехи, оръжия, конете които е яздил, включително и личните вещи и бойните регалии до които се е докосвал. Убити са и изгорени и лицата от личната му охрана и прислуга, а също и доверените военноначалници, които след възникване на заболяването са имали личен достъп до него. Те са изгорени и погребани заедно със своите коне и воински принадлежности, за да не се разпространи заразата по епидемичен начин всред българската войска.

Според Чл.36 от древният български закон Торе само телата на великите войни на врага трябва та се изгарят : “...не бива да се заравят в земята...душите им остават на нашата земя и те ще ни отмъстят...”.

В погребалния комплекс на кан Айар, в този случай виждаме съществено различие от традиционния погребален ритуал на Сарматите=Българите. Традициите са били построяването на землен насип с формата на пресечен конус и околовръстен изкоп с вертикално забучени дървени трупи. В горната площадка на пресечения конус се прави изкоп с дълбочина около 7 до10 метра. Там се полага саркофагът на кана с негови лични оръжия и вещи и се зариват и изравняват с горната площадка. Целият пресечен конус до околовръстния изкоп с дървените трупи се полива с горима течност, която при погребалния церемониал се запалва. После, върху пресечения конус се прави допълнителен насип.

Погребалният комплекс на кан Айар е различен и свидетелства за медицинските познания на Българите в тази епоха – да се предотврати разнасянето на епидемичната зараза.

Според нас въпросът за регалиите “ОРЕЛ” и “ЛЪВ” са достатъчно изяснени от онази част на изследователите, които ги причисляват като собственост или наследство от кан Аспарух. Предадени на синовете Тервел и Айар, те изминават пътя до трагедията в главният щаб на сина на Аспарух, Айар, в региона на сегашното селище Вознесенка.

По горе отбелязахме годината на смъртта на внука на Бат-Боян, кан Сулаби. Освен в пряка родствена линия, а и по линията на династически брак, неговата съпруга е дъщерята на Айар, Чак-Чак. Синът на Сулаби и Чак-Чак е наименован на името на вуйчо си Айар.

Би могло да се предположи, че кан Сулаби също е умрял в резултат на горецитираната ОСТРО ЗАРАЗНА епидемия. Това би могло да се изясни чрез нов преглед и анализ на проби : С-14 на археологическото находище и генетичен анализ на костни останки.

Приложение :

1.ФАМИЛНИ ВРЪЗКИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА VІІ-ІХ в.

2. ДИНАСТИЧЕСКИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ, БАТ-БОЯНОВА БЪЛГАРИЯ И ХАЗАРИЯ В ПЕРИОДА VІІ-ІХ в.

Литература:

1. Дориян Александров. Българската позиция за гроба на кан Аспарух. сп. “Авитохол”.

2. Г. И. Шаповалов. Справка за Възнесенското (Кичкаско) съкровище. сп. “Авитохол”

3. Бахши Иман. Джагфар тарихы. Свод булгарских летописей. т. І, ІІ, ІІІ. Оренбург.

4. Моско Москов. Именник на българските ханове. С. 1988.

 

Приложение № 1

ДИНАСТИЧЕСКИ ВРЪЗКИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА АСПАРУХОВА И БАТБАЯНОВА БЪЛГАРИЯ И ХАЗАРИЯ

Приложение № 2

ФАМИЛНИ ВРЪЗКИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ

Приложение № 3

РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА НА БАТ БАЯН И НАСЛЕДНИЦИТЕ МУ ОТ РОД ДУЛО СЛЕД КАН УРУС АЙДАР
(76 Kb, doc)

Приложение № 4

СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ ОТ ПЕРИОДА V - VІІ в.
(Две таблицы в формате xls, 10 Kb, ZIP)



A HAIL TO THE GODS OF CREATION !
A HAIL TO THE KING OF THE WORLD !
A HAIL TO THE METAL INVASION !
A HEAVENLY KINGDOM ON EARTH !