анславизъм и пангерманизъм - две мегадоктрини, чийто грандиозен сблъсък причинява трагедията на две големи народности в Европа през ХХ-ти век. Руснаци и Германци са сред основните губещи и от двете световни войни. Затова пък, само от Първата световна война, американските банкери и борсаджии реализират печалби от порядъка на 100 милиарда (тогавашни) американски долара. В самия край на Втората световна война американската икономика е в незапомнен подем, докато в същото това време германските и руските градове представляват грозни купчини от развалини. Да не говорим за числото на жертвите, които са предимно от бялата раса...
Днес, и в Германия, и в Русия, постепенно си прокарва път идеята за една бъдеща германоруска общност. Събитията във връзка с иракската криза само катализират този неизбежен исторически процес. В много книги, списания, вестници, бюлетини и други периодични издания, излизащи на немски или руски, се повдига въпросът за взаимната полза и нужда от изграждането на нова геостратегическа ос: Москва - Берлин. Германски и руски писатели посочват в своите произведения за наличието на нови евразийски хоризонти. Макар все още под американска окупация, германците местят столицата си на изток - от Бон в Берлин. Ветерани от двете, воювали някога страни, днес са в дружески отношения и организират войнишки срещи под егидата на германоруското приятелство.
Проруските настроения сред потомците на Фридриха Велики не са тайна за никого. Изтеглянето на съветските войски от бившата ГДР само ги засили още повече. Това, че бундесполитиците не дотам добронамерено определяха германците, живели под комунистически режим, като второ качество хора не попречи за огромния патриотичен подем сред "отписаните гедераци". Защото така нареченото "Обединение на Германия" от 03.10.1990 г. не допринесе за сплотяването на германската народностна общност, но спомогна за разширяване на американоанглийското влияние на изток и като ответна реакция - за нова вълна от антиамериканизъм сред всички слоеве на германското общество.
Предвид на очертаващите се вътрешногермански реалности, правителството на социалдемократа Шрьодер издигна десни външнополитически лозунги и благодарение на тях успя да се задържи на власт. Бележитият български културолог Владимир Свинтила, малко преди да се спомине писа, че германските социалдемократи ще се докарат до положение "да реабилитират дори националсоциалистическата идеология".
От друга страна в Русия отношението към германците осезателно се променя. На руски език излизат множество издания с обективна информация за немските достижения, история и култура. Особено сред руската младеж се забелязват силни германофилски настроения. Налице е жив, непринуден интерес към опита и постиженията на Третия Райх. Съвсем отчетливо се проявява националсоциалистически стил в идеологията и естетиката на някои руски партии, дружества, списания и вестници, а така също и сред някои руски рок-групи, най-известната от които е "КОЛОВРАТ".
С юридическите аспекти на един бъдещ германоруски съюз се занимава Институционалисткото общество, създадено в Берлин от естонския немец Владимир Видеман. В неговия информационен бюлетин "Императив"(www.imperativ.net) се разработват теоретическите основи на Консервативната революция, идеите за нова континентална Империя Европа.
Според Видеман е възможно създаването на неутрално средноевропейско пространство, което да включва: Скандинавия, балтийските страни и цяла Централна Европа. Особeна роля в този проект заема Прусия и въобще Пруската идея. Открито се прокламира възстановяването на Прусия като перспектива за образуването на ново централноевропейско пространство с център град Кьонигсберг.
Германската расологична мисъл в личето на проф. Ханс Ф.К. Гюнтер, Лудвиг Волтман, Алфред Розенберг, Фриц Ленц и т.н. е представяна с нестихващи адмирации от руските расолози и народоизследователи. Списанията като "Атеней"(www.ateney.ru) и "Наследие предков" са на световно ниво. Публикациите на руския расолог Владимир Авдеев придобиха известност, която отдавна прекрачи границите на днешна Русия.
За наше съжаление тия могъщи геополитически тенденции не са предмет на разисквания и разследвания в българския национален лагер.
Русия и Германия винаги са били непобедими, ако са действували заедно и съвместно. Това знаеха и най-гениалните мислители на ХIХ в.- Ницше и Достоевски. Трагедията на германо-съветската война с нищо не промени това състояние на нещата. По бойните полета немци и руснаци бяла противници, но военните им победи влязоха в световната история. Те бяха и си останаха войници, които се сражават за своята родина.
БЪЛГАРИТЕ И ГЕРМАНОРУСКАТА АЛТЕРНАТИВА
България също бе в листата на победените през ХХ-ти век. Българите така и не съумяха да култивират свое Водачество с ясни задачи и ясна програма за национално-историческо действие, въпреки огромния си расов и интелектуален потенциал. Сякаш някаква черна колективна магия е направена на нашите сънародници! Българският народ понесе тежки удари от предателствата през 1918-та и 1944-та. Всички нещастия, които се случват днес в Родината ни, са само следствия от тези жестоки рани в Българската народностна душа.
Александър Цанков пише в своите спомени:
"Служейки на отечеството си, живо се интересувах от съдбата на Европа и особено на Германия: от нейния политически и обществен живот. Два пъти историческите събития свързваха по съдба двете държави. Нито по царски каприз, нито по сантиментални чувства ние бяхме заедно. В политиката има само интереси и разум."
От друга страна, 45 години България беше най-приближената на СССР страна. Предпоставките, ресурсите и възможностите за българогерманско и българоруско взаимодействие едновременно - винаги са били налице.
От съвременници на събитията през 1941 г. знам, че хората в България посрещат германското настъпление на изток (Drang nach Osten) с голямо притеснение и свити сърца. Едва ли има друг европейски народ, който така болезнено да е приемал германо-руското стълкновение. И това при положение, че българите са преживявали всякакви ужаси през хилядолетната си история. Това е така, защото няма на Балканите друга нация освен нас, чията съдба да е така дълбоко свързана със съдбата на германци и руснаци. Друг е въпросът, че руските панслависти предпочитаха интегрална Югославия (която вече не съществува) вместо силна и могъща България. Но и у нас не се намериха исторически сили, които да повлияят на руската балканска политика със средствата на културата или по някакъв друг начин.
Българските политици не могат и до ден днешен да проумеят, че българо-германската и българо-руската стратегически линии са в тясна взаимовръзка и синтез помежду си. Германофилство, съчетано с русофобство е толкова безполезно за българите, колкото русофилство, преливащо от омраза към германците. Ключът за българския възход се състои в синтезата на германските и руските предпочитания в едно единно цяло.
От германо-руските конфликти страдаха най-вече малките страни между двата големи колоса. Такива бяла случаите с Полша, Финландия, Балтийските държави, България, Румъния. Съдбата на един бъдещ руско-германски съюз е неразривно свързана с народите от Балтика до Балканите. За тези народи има два пътя - единият е да станат посредници между германци и руснаци и с това да затвърдят структурирането на нов Европейски Райх, а другият е да се превърнат в американски протежета и в крайна сметка да погубят самите себе си.
Досега, ние българите не сме имали никаква философия на българската история. Важното е да не забравяме, че не сме народ, който може да се приравни с друг такъв, защото представляваме нещо съвсем особно, самостойно и първично.
Българският културфилософ д-р Янко Янев съвсем ясно и недвусмислено пише през 1933 г.:
"Колкото и близки да сме на славянския свят, ние не сме славяни в истинския смисъл на думата, както и не сме никакъв западен народ. Нямаме нищо общо с източната екстатика, нищо с механичния формализъм на западната цивилизация. Нито мистичното, нито рационалното начало е присъщо на българския дух. Затова нашата проблема се движи между Изток и Запад...
По своята същност българският дух е езически и в тоя смисъл той представлява синтеза на западното и славянското начало, на закона и анархията, на знанието и предчувствието."
Истината е, че няма по-велик мислител сред българите от д-р Янко Янев!
(следва)
Общество Дуло
П.К. 9 Русе 7006
назад
Панславизъм и пангерманизъм - две мегадоктрини, чийто грандиозен сблъсък причинява трагедията на две големи народности в Европа през ХХ-ти век. Руснаци и Германци са сред основните губещи и от двете световни войни. Затова пък, само от Първата световна война, американските банкери и борсаджии реализират печалби от порядъка на 100 милиарда (тогавашни) американски долара. В самия край на Втората световна война американската икономика е в незапомнен подем, докато в същото това време германските и руските градове представляват грозни купчини от развалини. Да не говорим за числото на жертвите, които са предимно от бялата раса...
