 |
НА И ОТЪ РАСАТААнтонъ РачевъРусенски университетъ априлий 2004 |
| |
НА И ОТЪ РАСАТААнтонъ РачевъРусенски университетъ априлий 2004 |
1.
Всичко е раса; няма нищо друго освенъ раса; всичко е отъ расата и се завръща отново при расата. Онова, що не е раса е прахъ, който вятърътъ разпилява по всички посоки на вселената…
Расата не познава демокрацията и равенството като принципи, тя е аристократична, йерархична и дистанцирана; расата е рационална и едновременно съ това ирационална, не само чувство, но и воля, скръбь и песень, ненависть и любовь, жажда и упоение; тя е изразъ на справедливостьта и същевременно на сплотеностьта.
Расата, това не е нищо друго освенъ самия Животъ въ хилядоличните му форми на себедоказване и себеобновление. Историята, въ която се осъществява мистерията на Расата преминава по незнайни пътеки и друмища; тя е тайнствена и вечна задача на Живота. Расата е преображението на този Животъ, който не само протича въ глъбините си, но също така жадува да се въплащава въ нови и нови народностни и човешки образи, чието величие остава безсмъртно въ океана на времето.Това е светътъ на всички творчески форми, въ които расата жертва своята ирационална същина, за да стане образъ и подобие на вечното. Всички тези народностни и човешки проявления носятъ въ себе си една сплавь отъ земна и космична Воля. Поради това расата не е достатъчна, нито само въ своята самоличность, нито само въ своята космичность. Тя е и двете едновременно.
Началото на Расата не е нито въ времето, нито въ пространството, а въ началото на творческата Воля, въ първото преображение на безпорядъка и неговото осмисляне чрезъ образецъ и форма.
Единствената стихия, която се манифестира въ историята, това е Расата. Расата е себичность, но същевременно и общность, тя е устремена винаги къмъ свръхемпирични и вечни неща, които се извисяватъ надъ повседневните нужди и въ този си свой перманентенъ стремежъ тя се слива съ безконечното и става едно космично откровение.
Расата е проявление на космическата Воля въ една биокултура, която отъ своя страна създава сама себе си и намира основание за своето съществуване преди всичко и най-вече въ самата себе си.
2.
Западната цивилизация бе тази, която отхвърли Расата - и като принципъ, и като мислене.
Съзнаващото Народа и Расата мислене бе подтискано чрезъ едно мислене за самото мислене, което не разрешава никакви въпроси и никакви задачи. Престъпната същность на либералните и социалистически утопии, съчинени отъ злонамерени люде на Западъ, се състоеше въ това, да отрекатъ правото на Расата, заменяйки го съ някакво измислено право на самовлюбения индивидъ или на производствения колективъ. Цялата трагичность на ХХ-тия векъ се върти около това истерично отричане на правото на Народа и Расата. То бе подменяно съ демократическа и комунистическа схоластика на преднамерени лъжци, раздаващи щедри обещания за миръ, любовь, благоденствие, блаженство, права и удоволствия за човека; то бе погазвано чрезъ най-различни модернистични конструкции на бездушния научно-технически интелектъ и инструментални образи на кинематографичния автоматизъмъ.
Именно западната цивилизация бе тази, която въ крайна сметка обезправи правото и го превърна въ неговата противоположность, игнорирайки подло и безсъвестно законите на Живота и Расата, убивайки съ "научни" методи въплащенията и ритъма на вечната красота, пренебрегвайки всекичасно творящата мощь на природата, която кърми, и земята, и небето.
Цялата тази антирасова епоха угнетяваше и продължава да гнети все още и днесъ вечно устремения къмъ самосъздаване и самообезсмъртяване Животъ, оковавайки го съ веригите на самомнителенъ, самохвалещъ се и гръмко парадиращъ разсъдъкъ.
3.
Животът самъ по себе си, се явява тукъ като движение на расовата душа, отвъргната отъ хомогенните очертания на егалитарните утопии. Това е ритъмътъ на расовото чувство, което безспирно се ражда и безспирно се връща при себе си.
Металогиката на Расата изхожда именно отъ тоя вътрешенъ ритъмъ, преодолявайки изцяло научното схващане за живота като вегетативенъ принципъ или като "епифеноменъ на мозъчната субстанция". Понятието за расата не би могло да бъде вместено само въ рамките на физиологичния и материалистичния натурализъмъ. Расата е самиятъ всемиръ. Металогиката на Расата е най-дълбокото и всеобемащо мировъзрение, което като исторична необходимость и като система на времето е изразъ на общия стремежъ къмъ преодоляване на демократическите механизми, на всичките имъ презумпции, хипотези и фикции, допускания, абстракции и редъ други атрибути на механистичния интелектъ.
4.
"Те не схванаха, че не духътъ и душата на откъснатия отъ всякаква действителность и мислимъ самъ за себе си индивидъ, но душата на народа, на расата, е ключътъ на познанието."
Въ центъра на този грандиозенъ ходъ на историята стои Расата, която по единъ необозримъ и мистиченъ начинъ се слива съ битието, хвърляйки светлина къмъ най-тъмните кътчета на човешкото познание. Расата е абсолютенъ факторъ на познанието, но едновременно съ това е и абсолютно битие. Това битие се разкрива само на себе си и въ себе си, превръщайки се самото то въ познание и обектъ.
Расата съдържа въ себе си безкрайното и безначално движение на времето; тя е подобна на бездънно море, въ което видимиятъ святъ потъва, за да се превърне въ чиста ритмика. Расата е космично единство на субектъ и обектъ, на смисълъ и екстазъ, на хармония и дисонансъ.
Расата, съ своя безспиренъ и конкретенъ пулсъ, съ своята интимность и многообразни въплащения, съ своята неизмерима стихия и вълнение, може да се познае само чрезъ себе си. Тя се открива само на себе си, както Богъ се открива само на онова сърце, въ което гори собственото величие на Бога.
Майстеръ Екартъ - този може би най-дълбокъ и философски мистикъ, изникналъ изъ недрата на северната расова душа даде схващането за познанието - като познание за Бога и отъ Бога. Всъщность, Богъ и Раса са двете проявления на едно и също нещо. Въ сферата на познанието Расата се среща съ себе си, самопрониква се и се самопознава като Раса. Това сливане на обектъ съ субектъ е ирационално и неизразимо; то е висшето тъждество на Расовата душа съ самата себе си.
5.
Само по себе си расовото чувство представя една свръхлогична и безгранична цялость отъ субектъ и обектъ, отъ Народъ и Раса. Всяко мистично преживяване на народностната душа предполага преодоляване на корелативната раздвоеность между Народъ и Раса, между преживяващия субектъ и преживявания обектъ. Волята за преодоляването на този дуализъмъ е самиятъ непосреденъ Животъ, осъществяващъ самия себе си. Неизречимото расово чувство е висшъ интензитетъ на Живота, както и Животътъ, който въ своята интимна цялость е расовъ усетъ.
Расовиятъ Азъ е гениятъ на Живота, заключенъ въ себе си и заливащъ самъ себе си; той е тъждество на безкрайно битие и безкрайно чувство. Съществуването на расовиятъ Азъ е винаги признакъ на интуитивенъ Животъ и на Воля за преобразуване на космичното преживяване въ една нова форма. Проявите на расовиятъ Азъ са плодъ на оная металогика на Живота, по силата на която той се саможертва, отричайки се отъ своята самостойность, за да приеме очертанията на една нова структура, изявяваща се като образъ на вечното.
Същината на Расата може да бъде прозряна само отъ оня субектъ, който е способенъ да се слее съ същината на Живота, надделявайки разрива между субектъ и обектъ.
Ние знаемъ толкова малко за Расата и може би никога не ще прозремъ истинския й смисълъ. Тукъ се сблъскваме съ единъ парадоксъ, чиято неразрешимость няма отношение къмъ действеностьта на Расата. Този парадоксъ, обаче, остава парадоксъ единствено за хората на теоретичната рефлексия; интелекти, които са продуктъ и резултатъ на самата западна цивилизация.
За атеоретичния човекъ Расата не е никакво противоречие и понятие; тя е Волята за сливане съ и самовглъбяване въ всемогъщия Животъ, който всякога се ражда за да гори въ своята стихия и въ крайна сметка да възкръсне отново като Раса.
"Няма история въ същинския смисълъ на думата,
има само история на различните раси и народи"
Алфредъ Розенбергъ
Д-ръ Ото Дитрихъ
