Антон Радославов Рачев
Русенски университет

 

УНИВЕРСИТЕТЪТ И НОВИЯТ ТИП БЪЛГАРИН

 

 

"Идеалистътъ е същинскиятъ реалистътъ, защото той схваща от видимия святъ само зърното и същностьта, а материалистътъ е винаги измамениятъ, защото незначителното, несъщественото смята за единствено важно."

Кирилъ Христовъ,
"Отъ нация къмъ раса", 1929

Времето, в което живеем е трагично. Едно време на всеобща световна криза, изразена преди всичко в бунт срещу западния тип мислене и поведение. Съвременната епоха е епоха на западната куртура и съвременното отчаяние е преди всичко западно отчаяние. Такъв е основният тон в тази величествена симфония на една умираща цивилизация и един нов раждащ се свят. Духът обаче се обективира в един нестихващ творчески процес и всеки миг на настоящето носи в себе си съдържания от миналото. Разсейва се само онова, което не се е въздигнало към висините на Духа и което потъва в мрака на преходното и конюнктурното.

Сред общия стремеж за създаване и пресъздаване, науката днес преживява един болезнен катарзис, предизвикан от разочарованието в днешния тип човек и сегашния тип университет. (в."Студентски страсти", бр.4,1998)

Университетът е най-великата идея на античната и западноевропейската култура, но днес той преживява една дълбока криза. Неговата досегашна дейност, система и задачи се подлагат на безмилостна критика. Може ли да съществува той и днес в същата нравствена форма, същата образователна методика, може ли да носи същата отговорност, каквито е имал досега?

Новата епоха на ХХI-ви век има нови задачи; тя има нужда от нови хора и нови институти; тя има нужда от нови субекти на историята и нови идейни хоризонти. Тази нужда е резултат от общото обезверение в науката и интелектетуализма изобщо.

Науката съществува днес единствено под знака на разсъдъчността и се изразява в система от "обективни понятия", без никакво личностно и непосредно съдържание. Днешната научност е безлична, отвлечена и студена като смърт. В нея е възможно Личността да се обективира единствено чрез своите разсъдъчни способности, които най-накрая се израждат в технократизъм - един гибелен враг на всяка истинска култура. С това висшето образование е придобило едностранчив и еднопосочен характер - то е деградирало до едно образование на интелекта и разсъдъка. Ние трябва да си зададем въпроса кому е нужно това образование и защо е сведено то до това ниво?

Днес именно срещу тоя мъртвешки интелектуализъм се насочва мечът на съвременната младеж и на всички, които преживяват нейната съдба. Това е ирационалният копнеж, който не намира утеха в абстракциите и анализа, а в непосредния и абсолютен процес на Живота.

По своето естество, Духът е преди всичко символ на цялостния човек, който не се жертва заради фикциите и догмите на интелекта, а се превлъплъщава непрестанно в нови и нови народностни и човешки образи. Да се въплъти в един нов образ - това ще рече да излезе извън себе си, да се погледне от дистанция, да стане нещо повече от това, което е!

Създаването и институционализирането на този Дух, оформянето на един нов български тип човек, възвръщането към универсума на цялостната личност - това трябва да са новите университетски задачи и идеали, а науката да получи отново Живот и Пулс. Понятието като такова има своето значение дотолкова, доколкото е осъществено; както и действителността има значение дотолкова, доколкото се е превърнала в една или съвкупност от идеи.

Още с Ницше започна отрицанието на тази разсъдъчна научност, на това абстрактно и "обективно" мислене въобще, в което не гори никакъв плам и не пулсира никакъв живот. Това е отрицанието на теоретичния формалик, който ще се наложи да отстъпи място на орфическия и митичен човек.

Днешният зов е зов за възвръщане към метафизиката на Хегеловия пантеизъм. След Хегел университетът се превърна на лаборатория, анатомическа и физическа институция, творчеството деградира до изобретения и патенти, духът стана на енергия и атоми, а живота - комплекс от химически съединения. Настъпилият след това позитивизъм стана най-големият враг на метафизиката, съзидателността и преображението. И така до днес...

За осъществяването на новите университетски задачи обаче е наложително преодоляването на привнесения от англоамериканската цивилизация прагматизъм, който учи, че истинно е само онова, което е положително. Този прагматизъм е чисто американско изобретение. За американците, които нямат сетива за метафизика и мистика, подобно изобретение може да е спасително, но не и за европейския човек. Легендарният български поет Кирил Христов писа навремето за Америка:

"...железници, динамомашини, великански параходи, радиотелеграфи, небостъргачи и всичко, каквото би се посочило от тоя род, не свидетелства за култура, а само за една креслива цивилизация. Всичко то не е много повече от онова, което мравката и пчелата създават..."

(Кирил Христов,"Защо сме такива",стр.438)

С други думи новите университетски идеи не могат да бъдат осъществени другояче, освен чрез освобождение от схоластиката на сухия интелектуализъм и завръщането на Университета като институция на Духа и Ковачница на пророчески вдъхновени Личности.

 

Пролет 2005 година

Използвана литература:

Ефтимов, Тинко. Вторият закон, Русе, 2003

Защо сме такива?, София, 1994

Паунов, Станимир. Университетът????, в"Студентски страсти", бр.4, БСУ, ноември 1998

Шейтанов, Найден. Световна България, сп."Златоротъ", априлъ 1926, кн.4, год. VII

Янев, Янко. Въвръщане къмъ Хегелъ, сп."Българска мисъль", септ.- октомврий 1926

Янев, Янко. Героичниятъ човекъ, София, 1934

Янев, Янко. Пробуждане, сп."Златорогъ", май-юний кн.5-6, год.ХII, 1931

Krebs, Pierre. Im Kampf um das Wesen, Kassel, 1996